Описание на системния регистър

Речникът на компютърни термини на Microsoft (пето издание) дефинира системния регистър като:
Централна йерархична база данни, която се използва от Microsoft Windows 9x, Windows CE, Windows NT и Windows 2000 за съхраняване на информация, необходима за конфигуриране на системата за един или повече потребители, приложения и хардуерни устройства.

Системният регистър съдържа информация, която Windows непрекъснато използва за справки по време на операции, като например профилите на всеки потребител, инсталираните приложения и типове документи, които всеки потребител може да създава, настройките на прозорците за редактиране на свойства на папки и икони на приложения, хардуерните устройства в системата и използваните портове.

Системният регистър заменя повечето базирани на текст .ini файлове, използвани в конфигурационните файлове на Windows 3.x и MS-DOS, като Autoexec.bat и Config.sys. Въпреки че той се среща в няколко операционни системи Windows, между системните регистри в тези системи има някои разлики.
Данните на системния регистър се съхраняват в двоични файлове.