Linux Вируси (1)

Ето няколко извесни на мен вируси за линукс с които съм се сблъсквал:
Linux.Bliss
Linux.Dido.478
Linux.Diesel.969
Linux.Gildo
Linux.Kagob
Linux.Mandragore.666
Linux.Manpages
Linux.Nuxbee.1403
Linux.Osf.8759
Linux.Quasi
Linux.Radix
Linux.RST.b
Linux.Siilov.5916
Linux.Staog
Linux.Svat.a
Linux.Telf
Linux.Vit.4096
Linux.Winter.343
Linux.ZipWorm

Информация относно редактирането на системния регистър

Microsoft препоръчва при редактирането на системния регистър да спазвате само стъпките, които са описани в документацията на Microsoft. При възможност използвайте потребителския интерфейс на Windows, вместо да редактирате директно регистъра.

Можете да редактирате системния регистър с помощта на регистърен редактор (Regedit.exe или Regedt32.exe). Неправилното използване на редактора на системния регистър може да предизвика сериозни проблеми, които да наложат преинсталиране на вашата операционна система. Microsoft не гарантира, че проблемите, възникнали вследствие на неправилното използване на редактор на системни регистъри, могат да бъдат разрешени. Използвайте редактора на системния регистър на свой собствен риск. За допълнителна информация относно разликите между Regedit.exe and Regedt32.exe щракнете върху номера на статия по-долу, за да я отворите в Базата знания на Microsoft:
141377 (http://support.microsoft.com/kb/141377/ ) Разликите между Regedit.exe и Regedt32.exe (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
Преди да модифицирате системния регистър, направете негово резервно копие, за да може да го възстановите впоследствие при възникване на проблем. Уверете се, че знаете как се прави това. За допълнителна информация как да създадете резервно копие и как да възстановите системния регистър щракнете върху номерата по-долу, за да отворите съответните статии в Базата знания на Microsoft:
322756 (http://support.microsoft.com/kb/322756/ ) Създаване на резервно копие, редактиране и възстановяване на системния регистър в Windows XP и Windows Server 2003 (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
322755 (http://support.microsoft.com/kb/322755/ ) Създаване на резервно копие, редактиране и възстановяване на системния регистър в Windows 2000
323170 (http://support.microsoft.com/kb/323170/ ) Създаване на резервно копие, редактиране и възстановяване на системния регистър в Windows NT 4.0 (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
322754 (http://support.microsoft.com/kb/322754/ ) Създаване на резервно копие, редактиране и възстановяване на системния регистър в Windows 95, Windows 98 и Windows Me (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
За да променят данните в системния регистър, програмите трябва да използват функциите на регистъра, дефинирани на следния сайт на MSDN:
http://msdn2.microsoft.com/en-us/library/ms724875.aspx (http://msdn2.microsoft.com/en-us/library/ms724875.aspx)
Администраторите могат да нанасят промени в системния регистър с помощта на редактора на регистъра (Regedit.exe или Regedt32.exe), Group Policy (Групови правила), System Policy (Системни правила), файловете на системния регистър (.reg) или чрез стартиране на скриптове (например файлове във формат VisualBasic script).

Забележка Системният регистър в 64-битовите версии на Windows XP и Windows Server 2003 е разделен на 32-битови и 64-битови ключове. Много от 32-битовите ключове имат същите имена като техните 64-битови еквиваленти и обратно. 64-битовата версия на редактора на системния регистър (Registry Editor), включена по подразбиране в 64-битовите версии на Windows XP и Windows Server 2003, показва 32-битовите ключове под следния възел:
HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\WOW6432
За допълнителна информация как да разгледате системния регистър на 64-битовите версии на Windows щракнете върху номера по-долу и ще отворите съответната статия в Базата знания на Microsoft:
305097 (http://support.microsoft.com/kb/305097/ ) Разглеждане на системния регистър на 64-битовите версии на Windows (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
Зоната за навигация на редактора на системния регистър съдържа папки. Всяка папка представлява предварително дефиниран ключ на локалния компютър. При дистанционен достъп до системния регистър на отдалечен компютър се появяват само два предварително дефинирани ключа: HKEY_USERS и HKEY_LOCAL_MACHINE. Следната таблица съдържа списък с предварително дефинираните ключове, използвани от системата. Максималната дължина на име на ключ е 255 знака. Сгъване на таблицатаРазгъване на таблицатаПапка/предварително дефиниран ключ Описание
HKEY_CURRENT_USER Съдържа корена на конфигурационната информация за потребителя, който в момента е (логнат) в системата. Тук се съхраняват папките, екранните цветове и настройките на контролния панел на потребителя. Тази информация е свързана с профила на потребителя. Понякога наименованието на този ключ се съкращава като "HKCU".
HKEY_USERS Съдържа всички заредени потребителски профили, съдържащи се на компютъра. HKEY_CURRENT_USER е подключ на HKEY_USERS. Понякога наименованието HKEY_USERS се съкращава като "HKU".
HKEY_LOCAL_MACHINE Съдържа специфична за конкретния компютър конфигурационна информация (за който и да е потребител). Понякога наименованието на този ключ се съкращава като "HKLM".
HKEY_CLASSES_ROOT Това е подключ на HKEY_LOCAL_MACHINE\Software. Благодарение на съхраняваната тук информация при отваряне на файл с помощта на Windows Explorer се осигурява стартирането на правилната програма. Понякога наименованието на този ключ се съкращава като "HKCR". В Windows 2000 и в по-късните версии на Windows тази информация се съхранява както под ключа HKEY_LOCAL_MACHINE, така и под HKEY_CURRENT_USER. Ключът HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Classes съдържа настройките по подразбиране, които могат да се прилагат към всички потребители на локалния компютър. Ключът HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Classes съдържа настройките по подразбиране, които могат да се прилагат към всички потребители на локалния компютър. Ключът HKEY_CLASSES_ROOT предоставя изглед на системния регистър, в който се слива информацията от тези два източника. Освен това HKEY_CLASSES_ROOT предоставя този общ вид и за програми, разработени за по-ранните версии на Windows. За да се променят настройките за интерактивния потребител, промените трябва да бъдат направени под HKEY_CURRENT_USER\Software\Classes, вместо под HKEY_CLASSES_ROOT. За да промените настройките по подразбиране, промените трябва да бъдат направени под HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Classes. Ако записвате ключове към някой ключ под HKEY_CLASSES_ROOT, системата запаметява информацията под HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Classes. Ако задавате стойности на ключ под HKEY_CLASSES_ROOT и ключът вече съществува под HKEY_CURRENT_USER\Software\Classes, системата ще съхрани информацията там, вместо под HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Classes.
HKEY_CURRENT_CONFIG Съдържа информация за хардуерния профил, използван от локалния компютър по време на стартиране на системата.
Следната таблица съдържа списък с видовете данни, които са дефинирани към настоящия момент и се използват от Windows. Максималната дължина на име на стойност е:
Windows Server 2003 и Windows XP: 16383 знака
Windows 2000: 260 ANSI знака или 16383 Unicode знака
Windows Millennium Edition/Windows 98/Windows 95: 255 знака
Дълги стойности (над 2048 байта) трябва да се съхраняват като файлове, а имената на тези файлове се пазят в системния регистър. Това помага за ефективната работа на системния регистър. Максималната дължина на стойност е:
Windows NT 4.0/Windows 2000/Windows XP/Windows Server 2003: Наличната памет
Windows Millennium Edition/Windows 98/Windows 95: 16300 байта
Забележка Съществува лимит от 64K за общия размер на всички стойности на ключ.
Двоична стойност REG_BINARY Неструктурирани двоични данни По-голямата част на информацията за хардуерните компоненти се съхранява като двоични данни и се показва в редактора на системния регистър (Registry Editor) в шестнадесетичен формат.
DWORD стойност REG_DWORD Данни, представяни с число с дължина 4 байта (32-битово цяло число). От този тип са много параметри за драйвери на устройства и услуги. Те се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) в двоичен, шестнадесетичен или десетичен формат. Свързаните с тях стойности са DWORD_LITTLE_ENDIAN (най-маловажният бит е в най-ниския адрес) и REG_DWORD_BIG_ENDIAN (най-маловажният бит е в най-високия адрес).
Стойност на низ, която може да се увеличава REG_EXPAND_SZ Низ от данни с променлива дължина. Този вид данни включва променливи, които се разрешават, когато програма или услуга използва данните.
Многонизова стойност REG_MULTI_SZ Съставен низ. Обикновено от този тип са стойности, които съдържат списъци или множество от стойности във форма, която хората могат да прочетат. Записите се разделят чрез шпации, запетаи или други маркиращи знаци.
Низова стойност REG_SZ Текстов низ с фиксирана дължина.
Двоична стойност REG_RESOURCE_LIST Серия от вложени масиви, създадена да съхранява списък с ресурси, който се използва от драйвер на хардуерно устройство или от едно от контролираните от него физически устройства. Тези данни се разпознават и записват от системата в дървото \ResourceMap. Те се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) в шестнадесетичен формат като двоична стойност.
Двоична стойност REG_RESOURCE_REQUIREMENTS_LIST Серия от вложени масиви, създадена да съхранява списък с драйвери на възможни хардуерни ресурси, които могат да се използват от драйвера или от едно от контролираните от него физически устройства. Системата записва подмножество на този списък в дървото \ResourceMap. Тези данни се разпознават от системата и се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) в шестнадесетичен формат като двоична стойност.
Двоична стойност REG_FULL_RESOURCE_DESCRIPTOR Серия от вложени масиви, създадена да съхранява списък с ресурси, който се използва от физическо хардуерно устройство. Тези данни се разпознават и записват от системата в дървото \HardwareDescription, и се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) в шестнадесетичен формат като двоична стойност.
Няма REG_NONE Дата без определен тип. Тези данни се записват в системния регистър от системата или приложни програми и се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) в шестнадесетичен формат като двоична стойност.
Препратка REG_LINK Символична препратка във формат Unicode.
QWORD стойност REG_QWORD Данни, представяни във вид на 64-битово цяло число. Тези данни се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) като двоични стойности. За първи път са въведени в Windows 2000.

"Кошерът" на регистъра е група от ключове, подключове и стойности в системния регистър, която има набор от поддържащи файлове, съдържащи резервни копия на нейните данни. Поддържащите файлове за всички "кошери" освен HKEY_CURRENT_USER са в папката Systemroot\System32\Config в Windows NT 4.0, Windows 2000, Windows XP и Windows Server 2003, а поддържащите файлове за HKEY_CURRENT_USER са в папката Systemroot\Profiles\Username. Разширенията на имената на файловете в тези папки, а понякога и липсата на разширение, посочват вида на данните, съдържащи се в тях.
HKEY_LOCAL_MACHINE\SAM Sam, Sam.log, Sam.sav
HKEY_LOCAL_MACHINE\Security Security, Security.log, Security.sav
HKEY_LOCAL_MACHINE\Software Software, Software.log, Software.sav
HKEY_LOCAL_MACHINE\System System, System.alt, System.log, System.sav
HKEY_CURRENT_CONFIG System, System.alt, System.log, System.sav, Ntuser.dat, Ntuser.dat.log
HKEY_USERS\DEFAULT Default, Default.log, Default.sav

В Windows 98 файловете на системния регистър се наричат User.dat и System.dat. В Windows Millennium Edition тези файлове се наричат Classes.dat, User.dat и System.dat.

Забележка Функциите за защита в Windows NT, Windows 2000, Windows XP и Windows Server 2003 позволяват на администратора да контролира достъпа към ключовете на системния регистър.

Описание на системния регистър

Речникът на компютърни термини на Microsoft (пето издание) дефинира системния регистър като:
Централна йерархична база данни, която се използва от Microsoft Windows 9x, Windows CE, Windows NT и Windows 2000 за съхраняване на информация, необходима за конфигуриране на системата за един или повече потребители, приложения и хардуерни устройства.

Системният регистър съдържа информация, която Windows непрекъснато използва за справки по време на операции, като например профилите на всеки потребител, инсталираните приложения и типове документи, които всеки потребител може да създава, настройките на прозорците за редактиране на свойства на папки и икони на приложения, хардуерните устройства в системата и използваните портове.

Системният регистър заменя повечето базирани на текст .ini файлове, използвани в конфигурационните файлове на Windows 3.x и MS-DOS, като Autoexec.bat и Config.sys. Въпреки че той се среща в няколко операционни системи Windows, между системните регистри в тези системи има някои разлики.
Данните на системния регистър се съхраняват в двоични файлове.

Пренасочване на връзка в Linux

iptables --flush

iptables --table nat --flush

iptables --delete-chain

iptables --table nat --delete-chain

iptables --table nat --append POSTROUTING --out-interface eth0 -j MASQUERADE

iptables --append FORWARD --in-interface eth1 -j ACCEPT

echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward

service iptables restart

Заключи папка в уиндоус без допълнителни софтуери.

Създадете си един нотпад и въведете кода и запазете информацията с разширение .bat :

----КОД-----
cls
@ECHO OFF
title Folder Locker
if EXIST "Control Panel.{21EC2020-3AEA-1069-A2DD-08002B30309D}" goto UNLOCK
if NOT EXIST Locker goto MDLOCKER
:CONFIRM
echo Are you sure u want to Lock the folder(Y/N)
set/p "cho=>"
if %cho%==Y goto LOCK
if %cho%==y goto LOCK
if %cho%==n goto END
if %cho%==N goto END
echo Invalid choice.
goto CONFIRM
:LOCK
ren Locker "Control Panel.{21EC2020-3AEA-1069-A2DD-08002B30309D}"
attrib +h +s "Control Panel.{21EC2020-3AEA-1069-A2DD-08002B30309D}"
echo Folder locked
goto End
:UNLOCK
echo Enter password to Unlock folder
set/p "pass=>"
if NOT %pass%== твоята парола тук goto FAIL
attrib -h -s "Control Panel.{21EC2020-3AEA-1069-A2DD-08002B30309D}"
ren "Control Panel.{21EC2020-3AEA-1069-A2DD-08002B30309D}" Locker
echo Folder Unlocked successfully
goto End
:FAIL
echo Invalid password
goto end
:MDLOCKER
md Locker
echo Locker created successfully
goto End
:End

----Краи на КОДА ----

Малко свалки с VBS :)

Една идея: Пратете на момичето което харесвате фаил които като го отвори да и казва колко я обичате!

За целта ви трябва да си направите един нотпад файл да го отворите и да поставите тоя код по доло в него и да го запазите с разширение .vbs :)

Ето кода:

Dim msg, sapi
msg="I love u for ever to the end of world"
Set sapi=CreateObject("sapi.spvoice")
sapi.Speak msg

Край на кода

Може да задавате каквато сикате стиност на msg стига да е на англииски или да пишете на български с латиница но произнушението е скапано.

Автоматичен рестарт на уиндоуса при краш.

Полезно за хора които си ползват системата за сървър и не я наблюдават 24/7.
Простичко е трябва да влезете в регистрите на уиндоуса HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM
\CurrentControlSet\Control\CrashControl на AutoReboot задайте стойност 1. Еми това беше :)

Премахване на Shared Doсuments папката от твоя компютър.

След като разрешите шар автоматично ви остава една папка споделена в мрежата как да я премахнем се питате? Има много начини но аз ще разгледма един през регистрите на уиндоус.
Отваряте start>cmd>regedit търсите HKEY_LOCAL_MACHINE \ SOFTWARE \ Microsoft \ Windows \ CurrentVersion \ Explorer \ My Computer \ NameSpace \ DelegateFolders там трябва да истриете този кей {59031a47-3f72-44a7-89c5-5595fe6b30ee}. С това всичко е приключило лесно беше :)

Как да използваме лимитирани програмки във времето за винаги?

Много хора ме питат какво да правят като им трябват някои програмки а те са все лимитарни в времето и след катъо им изтече времето те дори и след преинстал на програмките не тругват .. има 2 начина или поне аз използвам 2 за да заобиколя този проблем.
1. Изтривате всички регистри на програмите които са лимитирани след реинстал абсолиютно всяка следа която остават но за целта трябва да си познавате компютъра мн добре .. това е трудния начин.
2. Използвате програмката Time Stopper. Тя лъжи програмките с времето и тъка можете да гиползвате до когато си поискате.

Дано сам ви бил от полза :) линк от каде да я свалите няма ви дам. :) търсете в арена замунда и т.н торент тракери.

Позволяване и отмяна на Windows Task Menager

Task Menger е мощен уиндоуски инструмент за следене и конторл на системата сервизи и темподобни .. досещате се .. в тази теме ще ви обясня как се спира този инструмен от регистрите .. полезна информация за хакерчетата и обикновенните потребители когато им изчезне Task Menager-a и не могат да спрат някоя програмка да се досетят да се оправа това.
Това което трябва д анаправим е да си влезем в регистрите на уиндоуса: start>Run>regedit
Там търсите HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Policies\System
ако папката систем я няма направете си такава Policies > Key > System там трябва да създадете 32 битов DWORD именувайте го DisableTaskMgr създавате Hexadecimal стоиност 1 сейвате рестарт и сте готови за да го отмените стоиноста е 0 или изтриите всичко.

Таймер за изключване и рестарт на компютъра.

Много от вас използват най-различни програмки за рестарт и изключване с таймер на компа, е аз ще ви покажа как става без тези програмки с които можете да си качите някои спай или вирусче. Това което трябва да направите е да си отворите команд промпт :) Start>Run>cmd
За рестарт е shutdown -r -t <време в секунди>
За изключване е shutdown -s -t <време в секунди>

Пример: shutdown -s -t 3600 -> това ще изключи компа ви след 1 час .

Ако не искате да го пишете това постоянно може да си запазите информацията в .bat файл.

Сняг във вашия сайт.

Зима е :) какво по добре да освежите сайта си с един валеж от сняг.
Ще ви дам едно Ява скриптче за сняг.
----КОД----
var snowmax=35
var snowcolor=new Array("#AAAACC","#DDDDFF","#CCCCDD","#F3F3F3","#F0FFFF")
var snowtype=new Array("Aarial Black")
var snowletter="*"
var sinkspeed=0.6
var snowmaxsize=22
var snowminsize=8
var snowingzone=1
var snow=new Array()
var marginbottom
var marginright
var timer
var i_snow=0
var x_mv=new Array();
var crds=new Array();
var lftrght=new Array();
var browserinfos=navigator.userAgent
var ie5=document.all&&document.getElementById&&!browserinfos.match(/Opera/)
var ns6=document.getElementById&&!document.all
var opera=browserinfos.match(/Opera/)
var browserok=ie5||ns6||opera

function randommaker(range) {
rand=Math.floor(range*Math.random())
return rand
}

function initsnow() {
if (ie5 || opera) {
marginbottom = document.body.clientHeight
marginright = document.body.clientWidth
}
else if (ns6) {
marginbottom = window.innerHeight
marginright = window.innerWidth
}
var snowsizerange=snowmaxsize-snowminsize
for (i=0;i<=snowmax;i++) {
crds[i] = 0;
lftrght[i] = Math.random()*15;
x_mv[i] = 0.03 + Math.random()/10;
snow[i]=document.getElementById("s"+i)
snow[i].style.fontFamily=snowtype[randommaker(snowtype.length)]
snow[i].size=randommaker(snowsizerange)+snowminsize
snow[i].style.fontSize=snow[i].size
snow[i].style.color=snowcolor[randommaker(snowcolor.length)]
snow[i].sink=sinkspeed*snow[i].size/5
if (snowingzone==1) {snow[i].posx=randommaker(marginright-snow[i].size)}
if (snowingzone==2) {snow[i].posx=randommaker(marginright/2-snow[i].size)}
if (snowingzone==3) {snow[i].posx=randommaker(marginright/2-snow[i].size)+marginright/4}
if (snowingzone==4) {snow[i].posx=randommaker(marginright/2-snow[i].size)+marginright/2}
snow[i].posy=randommaker(2*marginbottom-marginbottom-2*snow[i].size)
snow[i].style.left=snow[i].posx
snow[i].style.top=snow[i].posy
}
movesnow()
}

function movesnow() {
for (i=0;i<=snowmax;i++) {
crds[i] += x_mv[i];
snow[i].posy+=snow[i].sink
snow[i].style.left=snow[i].posx+lftrght[i]*Math.sin(crds[i]);
snow[i].style.top=snow[i].posy

if (snow[i].posy>=marginbottom-2*snow[i].size || parseInt(snow[i].style.left)>(marginright-3*lftrght[i])){
if (snowingzone==1) {snow[i].posx=randommaker(marginright-snow[i].size)}
if (snowingzone==2) {snow[i].posx=randommaker(marginright/2-snow[i].size)}
if (snowingzone==3) {snow[i].posx=randommaker(marginright/2-snow[i].size)+marginright/4}
if (snowingzone==4) {snow[i].posx=randommaker(marginright/2-snow[i].size)+marginright/2}
snow[i].posy=0
}
}
var timer=setTimeout("movesnow()",50)
}


for (i=0;i<=snowmax;i++) {
document.write(""+snowletter+"")
}
if (browserok) {
window.onload=initsnow
}


----Краи на КОДА----

Този код го поставяте в боди и го определяте като Ява скрипт с SCRIPT type="text/javascript" кода /SCRIPT и да не забравите <> :)

Linux ? Какво е Това ? Сравнения с Windows ?

Какво е Linux?


Linux е Unix подобна операционна система състояща се от ядро, което се нарича kernel, и допълнителен софтуер, необходим за функционирането и използването на системата. Разработва се под лиценза GNU GPL (General Public License) и се разпространява (в повечето случаи) свободно и безвъзмездно. Ядрото е създадено от Linus Torvalds със съдействието на разработчици от цял свят и е с отворен код. Това позволява на всеки, който има желание да си направи (компилира) собствено ядро на операционната система от изходния код (source code). Kernel-a сам по себе си не е достатъчен, за да използвате операционната система по нормален начин. Необходимо е към него да има и софтуер, или по-точно програми, чрез които да слушате музика, да сърфирате в Интернет, да комуникирате, да създавате документи и т.н. Повечето такива програми са разработени по проекта GNU за създаване и разпространение на свободен софтуер. Съвкупността от ядрото и тези програми се нарича дистрибуция. Видовете дистрибуции в света са хиляди и дори е възможно всеки желаещ и умеещ да си създаде сам своя собствена дистрибуция. Разликите между различните дистрибуции се дължат основно на различните начини за конфигуриране на системата, съвкупността от програмите, които са включени в съответната дистрибуция и начина на инсталирането им. Основното, което е необходимо, за да използвате нормално операционната система Linux, e графичната среда. Възможно е системата да се използва и без такава, но тогава всичко трябва да става чрез въвеждането и изпълнението на команди в конзолата (който е използвал DOS, ще разбере за какво става въпрос). Подобно на разнообразието на програмите за Linux, има и няколко различни графични среди, като основните от тях почти винаги са включени в дистрибуциите и на потребителя му се предоставя възможност да ги изпробва и да прецени коя отговаря по-добре на нуждите и предпочитанията му.
Ако трябва да бъдем точни, Linux е всъщност само ядрото на операционната система, но това наименование се е превърнало в нарицателно за всички операционни системи съдържащи в себе си Linux ядро. Също както Jeep за SUV моделите. Затова някои хора считат за по-коректно операционната система да се нарича GNU/Linux. Linux - за ядрото и GNU - за допълнителния софтуер. Основател на GNU проекта е Richard Stallman.

Разлики между Linux и Windows

Разликите са много и ако си мислите обратното, ще се окажете неподготвени, когато си инсталирате Linux и го стартирате. Сега ще спра на основните различия. Част от другите ще разберете по нататък в тази страница.

Както казах в началото Linux e свободен за разпространение, употреба и разработване.

Linux е стабилна и сигурна операционна система. Когато го ползвате можете да забравите за страха от вирусите и другите злонамерени приложения. Ще забравите и за омразните сини екрани на Windows.

Linux е многопотребителска операционна система. Това означава, че на един компютър с инсталиран Linux могат да се дадат права на няколко потребителя за вход в системата, като всеки от тях има възможност не само да си избере графичната среда, но и да има собствени настройки за почти всички програми, дори и за самия хардуер (резолюция на екрана, начин за възпроизвеждане на звука и др.). Потребителите са с ограничени права за конфигуриране на основните параметри, което увеличава и сигурността на системата. Винаги обаче има един потребител с неограничени възможности и права, който се нарича root. Той е администратора на системата. Не е препоръчително постоянно да използвате този потребител, защото ако объркате нещо, докато сте влезнали в системата като root, това ще се отрази на цялата система. Когато сте в системата като обикновен потребител, няма опасност да я унищожите.

Най-разпространените графични среди за Linux са локализирани на много езици, сред които е и българския.

Най-разпространените дистрибуции имат огледални страници в българското Интернет пространство, което позволява подновяването на системата с много висока скорост.

Видове файлови системи за твърди дискове. В момента са разпространени главно два вида файлови системи за Windows – FAT32 и NTFS. В Linux има много повече файлови системи, като основните от тях са: ReiserFS, Ext2FS, Ext3FS, JournaledFS. Linux e способен да „прочете“ файловете от всички изброени файлови системи, докато Windows може да „чете“ само от FAT32 и NTFS. Файловите системи на Linux почти нямат нужда от де-фрагментиране.


Организация на файловете в Linux


Главната директория, която включва всички останали директории се нарича root директория и се обозначава като „/“. Забележете начина на обозначението, защото в Linux пътищата на директориите и файловете се изписват именно чрез „/“, а не както в Windows c „\“. Ето пример за път на директория при двете операционни системи:

в Windows: c:\windows\system

в Linux: /home/user

Единствено потребителя root има неограничени права за четене и запис във всички директории.

Ето един пример как изглежда организацията на директориите в Linux.

Сега ще дам информация за някои от директориите:

/root – Тук може да влиза единствено потребителя root. Това е неговата директория. Там са личните му документи и настройките на програмите, които използва.

/home – Директорията на потребителите. Всеки потребител има своя поддиректория тук. Примерно директорията на потребителя Иван е: /home/ivan. В нея са разположени неговите документи и личните му настройки. Ако потребителя Иван пожелае, може да ограничи достъпа на другите потребители до неговата директорията (това не важи за root).

/dev – Тук се съдържат файлове с инструкции за третиране на хардуера на компютъра. Не се учудвайте, като видите файл /dev/cpu или /dev/cdrom. В тази папка има файлове и за хард-диска и неговите дялове. Диска, който е главен в системата, се обозначава като /dev/hda, а подчинения - /dev/hdb. Дяловете на съответния диск, се обозначават с цифра, по следния начин: /dev/hda1 – това е първия дял. Той се нарича и основен (primary partition). Един хард-диск може да има минимум 1 и максимум 4 основни дяла: /dev/hda1, /dev/hda2, /dev/hda3, /dev/hda4. Бройката на допълнителните дялове е неограничена и зависи само от размера им и размера на самия диск. Първия допълнителен дял естествено ще се нарича /dev/hda5.

/mnt – служи за „монтиране“ на дяловете на хард-диска, за да могат да бъдат достъпни за четене и запис. В тази директория трябва да направите поддиректории за всеки дял. Примерно /mnt/hda1 за /dev/hda1, /mnt/hda5 за /dev/hda5 и т.н. Създаването на директория чрез конзолата става с изпълнение на командата mkdir. За да създадете директорията /mnt/hda5, трябва да влезете в директорията /mnt, като напишете cd /mnt, a след това: mkdir hda5. За да монтирате съответния дял в неговата директория, трябва да изпълните следната команда: mount /dev/hda5 /mnt/hda5 (с командата umount можете да го раз-монтирате). Ако след това напишете в конзолата cd /mnt/hda5 ще влезете в дяла /dev/hda5 и ще можете да го използвате. Командата ls служи за изваждане на списък с файловете и поддиректориите в съответната директория. Аналог е на досовската команда dir. По нататък ще се спра по-подробно на работата с конзолата. Сега само ще добавя, че повечето дистрибуции още при инсталацията си откриват дяловете на хард-диска и си ги монтират автоматично. Ако това не се получи при вас, винаги може да направите така, че дяловете да се монтират автоматично при стартиране на системата, като редактирате файла /etc/fstab. Това е таблица, която оказва кой дял какъв е, къде трябва да се монтира и какви са възможностите за чете и запис върху него. Ето как изглежда този файл при мен:


# /etc/fstab: static file system information.
#
#
proc /proc proc defaults 0 0
/dev/hda5 / reiserfs notail 0 1
/dev/hda6 none swap sw 0 0
/dev/hdc /mnt/dvdrom iso9660 ro,user,noauto 0 0
/dev/fd0 /media/floppy0 auto rw,user,noauto 0 0
/dev/hda8 /mnt/storage auto users,gid=1001,umask=0002,utf8=true 1 0
/dev/hda1 /mnt/win auto users,gid=1001,umask=0002,utf8=true 1 0




/etc – в тази директория се намират конфигурационните файлове за управление на системата. Най-важните от тях имат разширение .conf и могат да се редактират чрез всеки текстов редактор. В зависимост от дистрибуцията, която изберете, може и да не ви се наложи да се занимавате с това. Повечето дистрибуции си имат графични инструменти, в които просто трябва да цъкнете няколко отметки и да въведете няколко думи, а редакцията на самия .conf файл става автоматично. Това се отнася и до файла /etc/fstab. Мисля да не се спирам по-подробно върху останалите директории. Ще кажа само, че всяка от тях си има определена цел. Ако искате да прочете допълнителна информация за директориите в Linux, вижте това.

Препоръчително е при инсталацията на Linux да му заделите един малък дял, който да използва в случай, че се изчерпа свободната памет на компютъра. Добре е размерът му да е 2 х размера на системната памет, но ако тя е 512 MB или повече, рамерът може и да е по-малък. Този дял се нарича swap и за друго не може да се използва. Не се учудвайте, ако видите, че Linux се стреми да напълни до максимум вашата RAM памет. Това е така, защото достъпа до информацията в нея е многократно по-бърз, отколкото от хард-диска.


Опериране с конзолата


Конзолата е терминален прозорец, който служи за въвеждане и изпълнение на команди. Това е начина да „комуникирате“ директно със системата. В зависимост от дистрибуцията, която изберете, повече или по-малко, но със сигурност ще ви се наложи да използвате конзолата. Ще покажа кои са някои от основните команди, които трябва да знаете.
Както казах по-горе, чрез командата cd можете да влезе от една директория, в нейна поддиректория. Примерно, ако сте в директорията /mnt, и искате да влезете в /mnt/hda1, пишете cd hda1. Aко обаче сте в /home/ivan и искате да получите същия резултат, е най-добре да напишете директно: cd /mnt/hda1. Ако искате да излезете от една директория, трябва да напишете „..“или „cd ..“ (без кавичките). Ако искате да отидете в най-главната директория, е достатъчно да напишете „cd /“. Ето и други основни команди:

ls показва списък на съдържанието на директорията.

mkdir (съкратено от make directory) създава нова директория.

cp (съкратено от copy) служи за копиране на един файл от една директория в друга. Ако искате да копирате файла music.mp3 от директорията на Иван в hda1, трябва да напишете: cp /home/ivan/music.mp3 /mnt/hda1.

mv (съкратено от move) – за преместване на файлове. Използва се както cp.

rm (съкратено от remove) – изтрива файлове. Използване:

rm /home/ivan/music.mp3



ВНИМАНИЕ! Сега е момента да уточня, че в Linux е от значение дали името на даден файл е от малки, големи букви или комбинация от двете. Ако в по-горния пример файлът се казва Music.mp3 или MUSIC.mp3, то той трябва и да се изпише по съответния начин.

Забележка: Много често файловете имат много дълги имена. Но има и добра новина – можете да използвате клавиша Tab на клавиатурата по следния начин:

Пример:

Искате да преместите файла /home/ivan/mnogodalagfile.mp3 в /mnt/hda1. Tогава пишете mv /home/ivan/mno и натискате табулацията. Името на файла ще се доизпише автоматично. Обаче ако в същата директория има още един файл, чиито първи букви са същите, ще трябва да натиснете табулацията 2 пъти. Тогава ще се покаже списък с всички файлове, които започват по този начин. С други думи ако в директорията са следните фалове: mnogodalagfile.mp3 и mnoxyz, в горния пример просто трябва да напишете mv /home/ivan/mnog и тогава да натиснете табулацията.




Инсталиране на програми в Linux


За разлика от Windows, в Linux (в повечето случаи) едно програмно приложение не е само за себе си и не може да се инсталира самостоятелно. Често то е в зависимост от още 2-3 приложения, които пък от своя страна може да са зависими от други 2-3 приложения. Но това да не ви стряска, защото всяка дистрибуция си има начин за автоматично разрешаване на зависимостите.

Има различни начини за инсталиране на дадена програма според начина, по който е приготвена за инсталация. Това зависи и от вида на дистрибуцията. Еднакъв начин за инсталиране на програми за всички дистрибуции е компилирането от изходен код. В този случай се сваля файл примерно с име filename.tar.gz. Това всъщност е архив, в който е компресиран изходния код на съответното приложение. След това архивът трябва да се разархивира чрез някой графичен инструмент или чрез изпълнение на командата

tar -zxvf filename.tar.gz

Тогава се създава нова директория, примерно с име filename, където се разархивира изходния код. Следващата ви стъпка е да влезете в тази директория и да потърсите за някой файл примерно с име readme или install, където да са написани подробни инструкции за инсталацията и какви други приложения са необходими да имате инсталирани на системата, за да инсталирате съответното приложение. Най-често компилирането от изходен код става по следния начин:

./configure – започва изследване на системата ви, проверяване на зависимостите и дали е възможно инсталирането. Ако нещо ви липсва, ще ви бъде съобщено

make – подготовка на приложението за инсталиране

make install – инсталиране на приложението. За да изпълните тази команда, обаче трябва да имате администраторски права. За да ги получите, трябва първо да напишете:

su (съкратено от super user)

паролата на root (ако докато я пишете не ви излизат нито букви, нито звездички или каквото и да е било друго, не се стряскайте. Това не означава, че нищо не пишете.)

Едва като влезете като su, можете да продължите с make install.

Има т.нар. „пакети“ с програми за дистрибуциите.

SuSE, Mandriva (бивш Mandrake), Fedora Core, Red Hat например използват .rpm пакети. Инсталират се чрез командата rpm -i ime_na_paket.rpm или чрез съответния графичен инструмент наличен в дистрибуцията.

Debian, Ubuntu, Mepis и всички останали Debian базирани дистрибуции използват .deb пакети, които се инсталират така: dpkg -i ime_na_paket.deb



Графични среди в Linux


Двете най-разпространени графични среди са KDE и GNOME. Освен тях обаче има още много: XFCE, Fluxbox, Enlightenment и др. Всяка графична среда си има своите предимства и недостатъци и кой, коя ще избере е въпрос на вкус. Сега ще ви дам моето мнение и впечатления от средите, които съм ползвал.

KDE – Любимото ми. Лично на мен много ми харесва. Недостатък е, че изисква доста системна памет и бърз процесор. Има разнообразни теми и приложения за промяна на външния вид. Красота за сметка на ресурси. Ето как изглежда десктопа ми, когато съм с KDE.

GNOME – много добра графична среда. Лека е, не тормози компютъра. Изчистена, лесна за използване, но според мен, не е приятна за окото. Така изглежда един GNOME.

XFCE – Още по-лека от предишната, но и с по-ограничени възможности. Така изглеждаше моето XFCE.

Enlightenment – също е лека, интересна е, но е много специфична и необичайна. Ето как изглежда.





Мога ли да използвам програми създадени за Windows под Linux?

Да, можете! Инструмента за тази цел се нарича wine и се разпространява свободно. За съжаление, обаче не всички програми могат да тръгнат чрез него. От Microsoft всячески се стремят да ограничат тази възможност. Друг подобен инструмент е Crossover Office, но той не е безплатен.




Мога ли да играя игри за Windows под Linux?

Отговора отново е положителен. Това става чрез Cedega. Програмата е платена, но може да ви излезе безплатна, ако си я компилирате сами от CVS. Всъщност някои Windows-ки игри си имат версии и за Linux, като Quake3, Doom3 и др. но за съжаление списъка не е никак дълъг. Е, има и много игри със свободна употреба, разработени специално за Linux.




Коя дистрибуция да избера?


Нямам представа, колко са наброй в света, но ще ви кажа как да се ориентирате. Влезте в http://distrowatch.com/ и в дясно на страницата ще видите кои са най-често използваните дистрибуции. Там има и препратки с допълнителна информация за тях и към главните им Интернет страници. Щом като някоя дистрибуция е много разпространена, явно е лесна за използване.

Сега ще споделя мнението си за дистрибуциите, които съм ползвал (по хронологичен ред).

Mandrake (Mandriva) – първия ми Linux. Има графична инсталация, която може да протече и на български език. Лесна е за използване, има много графични инструменти за конфигуриране на системата. Има 2 версии – платена и свободна. Последната се нарича Mandriva Linux Free. Разпространява се на 3 диска. За инсталация на нови програми и автоматично разрешаване на зависимости се използва инструмента urpmi.

SuSE – препоръчвам я на прохождащите в света на Linux. В нея е вграден графичния инструмент YaST, чрез който можете да настроите абсолютно всичко. Също има графична инсталация на български език. Разпространява се на 5 диска. Има две версии - платена и свободна. При инсталиране на допълнителен софтуер, ако необходимите програми ги има на 5-те диска, зависимостите се разрешават автоматично от YaST. Обаче, ако ги няма, ще трябва сами да си намерите необходимите приложения и да ги инсталирате. Все пак имате възможност да добавите дебианския инструмент apt-get и графичната му обвивка synaptic за да ви разрешава зависимостите.

Fedora Core – проект на Red Hat със свободно разпространение и използване. Също има графична инсталация на български език. Аз не останах с добри впечатления от тази дистрибуция. Стори ми се твърде специфична и не се занимавах много с нея. Инструмента за добавяне на софтуер се нарича yum. Разпространява се на 4 диска.

Ubuntu – бърза, лека и приятна дистрибуция. Базирана на Debian. Няма графична инсталация, но това не означава, че се инсталира трудно. Разпространява се на 1 диск, но след инсталацията може да избирате хиляди допълнителни програми за инсталиране от Интернет чрез apt-get и synaptic. Инсталира се само с една графична среда – GNOME, но после можете да си добавите каквото ви хареса. Иначе има и вариант с KDE, който се нарича Kubuntu.

Debian – разпространява се на 14 диска. Е, не е необходимо да ги сваляте всичките. Достатъчни са и първите 3. Аз се спрях на варианта за инсталиране чрез Net Install CD – съдържа ограничен състав от програми, достатъчни да подкарате инсталацията и да си свалите всичко останало, което ви е необходимо от българските огледални страници. Нужно е обаче да имате високоскоростна Интернет връзка. Няма графична инсталация, но не е твърде сложна. Все пак не препоръчвам дистрибуцията за начинаещи. Винаги има 3 версии: stable, testing и usntable. Ако не внимавате какви ги вършите, ще стане голяма каша. Допълнителен софтуер от Интернет се инсталира чрез командата apt-get, като автоматично се разрешават зависимостите. Synaptic е графична обвивка на apt-get. Спрял съм се на тази дистрибуция. Засега...

Повечето дистрибуции имат демонстративни версии, които се стартират от CD и ви дават възможност да се запознаете със системата, преди да я инсталирате. Наричат се Live. В Интернет дистрибуциите се разпространяват като .ISO файлове – CD Images. Записват се директно на CD. Най-често това се извършва чрез Nero, където има опция, която се намира във File > Burn Image to disk. След това компютъра се настройва да стартира от CD-Rom устройството и зареждането започва.

Tilix е българска Live дистрибуция, която също може да се инсталира на компютъра. Изцяло на български език. Базирана е на Ubuntu. Можете да започнете от нея. Особено ви я препоръчвам, ако сте зле с английския.

VS Live e друга българска дистрибуция подобна на Slackware. Също е изцяло на български и може да се инсталира на хард-диска.

Докато инсталирате някоя Linux дистрибуция, имате възможност да пре-оразмерите хард-диска си така, че да запазите наличната информация и да добавите новата операционна система. Windows и Linux могат да съжителстват на 1 хард-диск, но не и на 1 дял. Това е всъщност и най-добрия вариант, преди да мигрирате окончателно към Linux.

Кражба на Интернет ? Що е ТО ?

Много често се случва хора в подмрежа на някои Интернет доставчик да се оплакват от съобщения за дублиране на компютърни имена и същевременно да нямат нет ....
Как става това ? Много просто ...
Първото което правят те е да сканират мрежата за ИП-та ПС имена МАК адреси с наи различни програмки например Нетскан. Ще оставя на страна сканирането на портове и задни вратички а ше обърна внимание на по простото и ефективно крадене на интернет.
Да предположим че вече имаме програмката за сканирането. Запазили сме си ИП-тата Имената на компютрите и МАК адресите на лан картите в някои текстов файл. Това което остава е да съборим някои компютър .. тъка де .. да накараме някои да си рестаритра или изключи компютъра. Най-често а и най-лесно това става с Пинг командата "ping -t -l 65000 " тъка вие наводнявате компютъра на жертвата с пакети които ако прочетете предишните уроци за ДОС команди ще ви стане по ясно какво искам да покажа. С този пинг вие забавате компютъра на отсрещния защото все пак тази информация трябва да се обработи и ето тук е вашия момент да деиствате бързо. Следите си сканиращата програмка кога ще си рестартира компютъра преди това сте си подготвили една друга ланкарта със същия мак адрес и ип и сменяте кабела от едната лан карта на другата и готово имате интернет ..
Няма да ви обясня как се сменя МАК на ланкарта, също няма да ви дам информация как да си скриете компютъра в мрежата.
Това става в мрежи в които операторите филтрират по ИП и МАК !
За другит етипове филтриране си има друга стратегия. :) Е нали знаете всеки хакер за да стане хакер трябва да се помъчи !

Полезни DOS команди (3).

BCDEDIT от командния ред (commands prompt). BCDEDIT е мощен инструмент, който Windows Vista и Windows 7 използват, за да управляват записите на boot loader-a.

BDCEDIT се нуждае на boot loader файл, за да стартира системата ви. Boot loader е файл, който съдържа необходимата информация за инструктиране на системата как да стартира дадена операционна система.

* Boot loader файла на Windows 7 и Vista е \bootmgr
* За windows XP boot loader файла е \ntldr

BCDEDIT може също да поддържа и други boot loader файлове, като grub за Linux. Трябва само да поставите boot loader файла в главната директория на дяла с boot мениджъра, например \grldr и имате включен grub boot loader.

BCDEDIT е файл на име bcd, който се намира в скрития дял на Windows 7 в \boot\bcd. При Windows Vista се намира в c:\boot\bcd.

Внимание: Трябва да сте се логнали с администраторски акаунт, за да можете да направите нещата в това ръководство.

Как да ползвате BCDEDIT:

1. Отворете command prompt в адмидистративен режим.

2. За да видите списък с текущите записи, напишете командата bcdedit и натиснете enter. Например:

Всеки boot запис се състои от 4 основни елемента:

1. Identifier - Как системата е наименувала буут записа.
2. Device - Е устройство или виртуален образ, който системата ще ползва за да стартира буут записа.
3. Path - Е пътя до мястото на устройството (Device), на което където се налира boot loader файла.
4. Description - Е описанието или приятелското име, което даваме на буут записа, например; “Windows 7 beta 7000″.

В ляво от идентификаторите (identifier) ще видите техните UUID в {}. UUID е уникално кодово име, което системата дава на всеки буут запис и не може да се променя.

Ето обяснение на стандартните UUID на идентификаторите:

{bootmgr} = буут мениджъра
{current} = операционната система, която сте избрали да стартиратр при включване на компютъра.
{default} = операционната система избрана да стартира по подразбиране на компютъра.
{ntldr} = буут лоудера на по-старите Windows-и (например: windows xp)

има и други като {memdiag} или {ramdisk} но те не намират широка употреба сега.

Внимание! Първо направете бекъп на вашия bcd файл! За да направите това, напишете тази команта:

bcdedit /export C:\SAVEDBCD

Тази команда ще създаде файл c:\savebcd който е бекъпа на вашите буут записи.

Ако объркате нещо, винаги можете да върнете промените като напишете:

bcdedit /import c:\savedbcd

Сега нека видим как можем да контролираме горните записи, ето няколко примера:

bcdedit /set {current} description “Redaktiran ot men boot zapis”
Описание: Тази команда променя заглавието на буут меню записа “{current}”.

bcdedit /set {ntldr} device partition=E:
Описание: Тази команда казва на bcd, че дяла на Windows XP е E:

bcdedit /set {ntldr} path \ntldr
Описание: Тази команда казва на bcd, че файла ntldr, който е Windows XP boot loader файла е в главната директория “\” (на устройство Е: както беше оказано по-горе)

bcdedit /displayorder {ntldr} /addfirst
Описание: Това поставя Windows XP като операционна система по подразбиране в списъка с операционни системи.

bcdedit /displayorder {33342343-3424-2342342342-2344} /addlast
Описание: Тази команда казва на bcd, че буут записа с UUID 3334… трябва да бъде последния запис в менюто.

Можете да копирате съществуващите Windows Vista или Windows 7 буут записи към друг идентичен, след това можете да променяте настройките на новия запис, за да експериментирате. Винаги ще имате оригиналния запис, така че е безопасно да си поиграете с копието.

bcdedit /copy {current} /d “Kopirania ot men Windows 7 boot zapis!”
Тази команда ще ви изпише следния ред:
Описание: The entry was successfully copied to {37ee289b-e8a7-11dd-a428-a3b30deda49a}. Този код в големите скоби {37ee289b-e8a7-11dd-a428-a3b30deda49a} е UUID на новия запис, който системата току що създаде. Вашето UUID ще бъде различно от моето! Това е идентификатора на записа и трябва да го използвате за да адресирате този запис. Например:

bcdedit /set {37ee289b-e8a7-11dd-a428-a3b30deda49a} numpoc 2
Описание: Това добавя поддръжка на 2 процесорни ядра по време на стартирането, както правите в msconfig.

bcdedit /deletevalue {37ee289b-e8a7-11dd-a428-a3b30deda49a} numproc
Описание: Тази команда изтрива параметъра numproc от записа {37ee289b-e8a7-11dd-a428-a3b30deda49a}

bcdedit /delete {37ee289b-e8a7-11dd-a428-a3b30deda49a}
Описание: Тази команда изтрива напълно буут записа {37ee289b-e8a7-11dd-a428-a3b30deda49a}. За да изтриете {ntldr} зашпис трябва да използвате превключването /f за да извършите изтриването: bcdedit /delete {ntldr} /f

Винаги може да напишете bcdedit за да прегледате сегашните си настройки.

Какво друго можете да правите с BCDEDIT?

Можете да използвате BCDEDIT за да измените които и да е буут параметри, както бихте го направили в msconfig, но BCDEDIT работи при зареждане от инсталационното dvd и може да е полезно при нужда от възстановяване.

bcdedit /timeout 5
Описание: Това оказва 5 секунди време за избор на операционна система при стартиране.

Някои други примери:

bcdedit /set {current} detecthal yes
bcdedit /set {current} detecthal no
NOTE: Горната команта поставя detecthal на да или не за записа {current}

За да създадете нов буут запис, за да заредите Windows XP от дял на ващия диск:
Забележка: Следващия пример ползва F: като дял на Windows XP, заменете F: с буквата на ващия дял.

bcdedit /create {ntldr} /d “Windows XP”

bcdedit /set {ntldr} device partition=F:

bcdedit /set {ntldr} path \ntldr

bcdedit /displayorder {ntldr} /addlast

Напомняне:
BCDEDIT работи и от инсталационното dvd. Ако объркате нещо с настройките и не можете да стартирате операционната система, просто заредете от DVD-то отидете до System Recovery Options и стартирайте command prompt, може да използвате бекъпа си и да възстановите системата обратно или да си поиграете още докато го оправите.

Полезни DOS команди (2).

DOS команди за Internet
1. Ping - под ping се разбира изпращането на Echo Request до друг компютър в мрежата, за да се разбере дали тодй съществува. Щом другия компютър получи такъв пакет, той е длъжен да отговори на подателия му. С тази цел в DOS е създадена командата PING. Нейният най - опростен формат е: (параметрите в квадратно скоби не са задължителни)
PING [-t] [-n брой] [-l големина] [-i време на живот] [-w милисекунди] адрес
Параметрите имат следните значения:
-t - ако е споменат ще се пращат безбройно много пакети докато не бъдът спрени с Crtl+C
-n - това указва колко пакета да се пратят (по подразбиране е 4)
-l - указва големината на пакета (по подразбиране - 32 байта)
-i - тука моджете да кажете през колко рутера или шлиуза максимално да може да мине вашия пакет
-w - колко милисекунди да се чака отговор от всеки пратен пакет
Ако програмата ви даде съобщение “Requested Timed Out”, това означава че или този адрес не съществува или пакета не се е върнал (за по-сигурно пращайте по повече пакети и задайте по-голиам период на изчакване за всеки)
Пример:
PING -n 10 -w 10000 212.50.21.123 - това ще прати 10 пакета до 212.50.21.123 като всеки ще бъде изчакан 10 секунди

PING -t -l 5000 212.50.21.123 - в този пример се пращат безкрайно много пакети с големина 5Кb с цел “наводняване” на връзката

След като изпълните командата PING ще получите нещо от сорта:
Pinging 212.50.21.123 with 32 bytes of data:
Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=1010ms TTL=126
Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=982ms TTL=126
Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=1256ms TTL=126
Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=817ms TTL=126
Ping statistics for 212.50.21.123:

Packets: Sent = 4, Received = 4, Lost = 0 (0% loss),
Approximate round trip times in milli-seconds:
Minimum = 817 ms, Maximum = 1256 ms, Average = 1016 ms
Както видждате най-долу има статистика за това колко пакета са били пратени, колко върнати и средното време, за което са го направили.
2. Trace - тракинг се нарича проследяването на пътя до даден компютър (през кои адреси минава). Това може да се направи по следния начин в DOS:
TRACERT [-h OPITI] [-w MILISEKUNDI] ADRES
-h - брой опити за търсене на отделните адреси (по подразбиране 3)
-w - времто за чакане отговор на пакета
3. Netstat - Състояние на TCP/IP това е програма за показване на текущото състояние на TCP/IP, тоест за извеждане на информация за това кои портове са отворени, на кои има осъществена връзка и т.н.
Няма да ви обяснявам параметрите и. Просто я използвайте по следния начин:
netstat -a
това ще покаже цялостна информация относно TCP/IP
При не съществуваща Интернет връзка ще видите:
Proto Local Address Foreign Address State
Proto - това е протоколът, с който е осъществена връзката
Local Address показва на кой порт е свързана вашата машина
Foreign Address - портът на отсрещната
State - показва състоянието на връзката (в случайя портовете чакат за Connection Request)
NETSTAT е удобно средство за откриване на троянци при положение че знаете на кой порт работят. Да кажем че NetBus изплзва локален порт 12345 следователно ако състоянието на този порт е Listen явно имате зареден троянец (освен ако не ползувате защитна програма Firewall)
4. FTP - клиент за File Transfer Protocol Serveri
Чрез http://FTP.EXE можете да осъществите връзка с FTP компютър. Това става чрез:
FTP ADDRESS
Например: FTP 212.50.21.123

Полезни DOS команди (1).

1. HELP - помощ (може да ви много полезна за да видите опциите на командите), можете да използвате и бърз help като напишете по този начин ще получите бърза помощ за съответната команда.
2. MD - създава дериктория.
3. RMDIR - изтрива дериктория (само ако е празна). съкратена команда - RD
4. CD - влизаш в съответната директория, трябва да напишеш правилно целият път до директорията
5. CD.. - излизаш от под директорията.
6. CD - излизаш от всички директории в които си влязъл.
7. COPY - копира файлове
8. DEL - изтрива файлове, а може да зададете командата и по този начин del *.* - така указвате да се изтрият всички файлове.
9. DELTREE - можете да изтривате пълни директории включително и всичките и поддиректории.
10. FORMAT - форматира зададеното устройство
11. FDISK - служи за разделяне на диска на дялове.
12. SYS - прехвърляне на системните файлове - задължително устройството трябва да е форматирано, или да е празно защото те се разполагат на точно определено място, ако има нещо на тяхното неможе да стане прехвърлянето.
13. DIR - показва списък от файлове и директории
14. CLS - изчиства екрана.
15. SET - създава променливи за обкръжението и им присвоява стойности.
16. TYPE - показва съдържанието на файла, но без възможност за редактиране.
17. ATTRIB - променя атрибутите на файла. има 4 осоновни атрибута R - само за четене, H - скрит, S - сисетмен, A - може да се архивира при команда MIRROR.
18. EDIT - стартира редактор за цял екран.
19. MEM - показва информация за разпределението в RAM.
20. MIRROR - предпазва диска от неволно форматиране. Съхранява информация за изтрити файлове.
21. VER - показва номера на текущата версия на DOS.
22. TREE - показва структурата на дървото на поддиректориите, на дадено устройство.
23. UNDELETE - възтановява случайно изтрити файлове (ако не сте рeстартирали компютъра си).
24. UNFORMAT - възтановява файлове, изтрити при случайно форматиране на диска.
25. SETVER - указва на DOS да присвои на приложението различен номер на версия, това решава проблеми със несъвместимостите с някои програми.
26. SUBST - замества буквеното означенение на устройството с път за достъп до поддиректория. Буквените означения, използвани по този начин се наричат виртуални драйвери.
27. FASTOPEN - увеличаване бързодействието на диска, това е кеш менаджер, който кешира последните използвани файлове в рам, за по-бърз достъп до тях при повторен достъп.
28. SHARE - поддържа съвместно използване на файлове и тяхното заключване.
29. XCOPY - копира избирателно файлове.
30. DISKCOMP - сравнява садържанието на две дискети писта по писта, отчитайки кои писти не са идентични.
31. CHKDSK - анмализира, диагностицира и коригира (по-избор) често срещани грешки на твърдия диск и извежда информация от FAT за диска. Заменена е с по-мощната скандиск, която има добър опит за графичен интерфейс.
32. BREAK - определя дали DOS ще проверява за натиснати от потребителя клавиши CTRL+C (които прекъсват повечето команди на DOS).
33. TIME - показва сиистемното време и позволява промени в него (часовника).
34. DATE - показва или установява системноата дата.
35. PROMPT - променя промпта на DOS. Изпраща кодове ESCAPE към ANSI.SYS (там където виждате “C:” може примерно да сложите датата, часът и др.)
36. MEMMAKER - позволява да разпределяте сами РАМ паметта, и да определяте кой драйвер или резидентен менажер и/или антивирус, както и за безнадеждно старият уин 3.1/3.11/3.12
37. VOL показва името на текущото или друго устройство по избор.
38. LABEL преименува текущото устройство или друго по избор.
39. DISKCOPY - копира една дискета върху друга, клонира дискетата, както clone CD за CD-тата само че за дискети.
40. SCANDISK - проверява здравето на файловата система. Заменя примитивният chkdsk
41. DEFRAG - дефрагментира устройство. дефрагментатора е типично по микрософстки преписан Нортот Спийд Диск с леки изменения.
42. JION - обединява 2 устройства в едно общо, на принципана виртуалния дял.
43. PATH= - задава път в който по подразбиране дос търси файловете преди да изведе съобщението bad command or filename
44. VERIFY - Указва на ДОС да проверява дали файловете операция е изпълнена коректно, подобно на това което НТФС прави по пордазбиране
45. Qbasic стартира вграденият бейсик интерпретатор, няма компилатор. QBASIC /edit пуска qbasic в режим редактор както команда едит. всъщност има една малка тайна. командата едит.ком не е нищо особено, просто бат файл със съдържанието qbasic /edit обърнат с утилка подобна на bat2exec до edit.com файл. ако се опитате да изпълните команда едит без qbasic.exe ще ви бъде върнат отговор че липсва файла qbasic.exe. интересно нали?
46. DoubleSpace/DriveSpace мощен компресор на дялове, компресира дялове и файлове за да “увеличи” обема на диска. DriveSpace позволява по-гъвкава настройка и да се “извлече” повече обем. максималното което може да се извлече е няколкократно “увеличаване” на обема. последният път като компресирах 20 мб диск, с DriveSpace успях да го “увелича” до 121 мб.
47. SMARTDRV - отличен кеш менажер. наистина се увеличава скоростта, и то осезаемо.
48. MODE - установява режим на работа, най-често се използва за установяване на вградената в ДОС кирилица, катко и за скорост на порвотрение на символите при задържан клавиш, колко време да чака при задържан клавиш, преди да почне да повтаря символите със зададената от вас скорост.
49. SENTRY - нещо подобно на Recycle Bin под уин, само че за дос. прави се скрита системна папка с името Sentry. като изтриетефайла, той се трие, но негово копие остава в директория Sentry подобно на Recycle Bin под уиндоус. при активиране, и задаване на съответната опция на командата Undelete командата просто мести файла от директория SENTRY до мястото където е бил преди да бъде изтрит.

AVG безплатната антивирусна програма.

Философията на AVG винаги е била, че всеки има правото на основна компютърна защита.
Затова те ви предлагат новия си продукт напълно безплатно за домашния потребител.
Програмката включва:
Anti-Virus & Anti-Spyware
Защита срещу вируси, спайуер, адуер и троянски коне
LinkScanner Active Surf-Shield
Защита в реално време срещу заразени уеб страници докато сърфирате
LinkScanner Search-Shield
Оценка на риска при резултатите на от търсенето в Google, Yahoo и MSN/Live
AVG Security Toolbar
Лесен достъп до инструментите на LinkScanner, вградена възможност за търсене

Ако използвате ващия компютър за бизнес цели трябва да се подсигурите с другите модули които предлага компанията но те са вече платени но за нормални домашен потребител които не се рови в и-бей пей-пал не ползва кредитни карти и т.н. това ви е достатъчно

Безплатно можете да я изтеглите от сайта производител: http://www.avg.com/eu-en/homepage

Windows-a ви не е регистриран ?

Ето как да се преборите с това ...
Копирайте този код по доло в един нотпад и го запазете с разширение .reg

Ето кода:

Windows Registry Editor Version 5.00

[HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\Microsoft\Windows NT\CurrentVersion\WPAEvents]
"OOBETimer"=hex:ff,d5,71,d6,8b,6a,8d,6f,d5,33,93,fd
"LastWPAEventLogged"=hex:d5,07,05,00,06,00,07,00,0f,00,38,00,24,00,fd,02

[HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\Microsoft\Windows NT\CurrentVersion]
"CurrentBuild"="1.511.1 () (Obsolete data - do not use)"
"InstallDate"=dword:427cdd95
"ProductId"="69831-640-1780577-45389"
"DigitalProductId"=hex:a4,00,00,00,03,00,00,00,36,39,38,33,31,2d,36,34,30,2d,\
31,37,38,30,35,37,37,2d,34,35,33,38,39,00,5a,00,00,00,41,32,32,2d,30,30,30,\
30,31,00,00,00,00,00,00,00,00,0d,04,89,b2,15,1b,c4,ee,62,4f,e6,64,6f,01,00,\
00,00,00,00,27,ed,85,43,a2,20,01,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,\
00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,31,34,35,30,34,00,00,00,00,00,00,00,ce,0e,\
00,00,12,42,15,a0,00,08,00,00,87,01,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,\
00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,94,a2,b3,ac
"LicenseInfo"=hex:9e,bf,09,d0,3a,76,a5,27,bb,f2,da,88,58,ce,58,e9,05,6b,0b,82,\
c3,74,ab,42,0d,fb,ee,c3,ea,57,d0,9d,67,a5,3d,6e,42,0d,60,c0,1a,70,24,46,16,\
0a,0a,ce,0d,b8,27,4a,46,53,f3,17

Край на кода
След като сте го запазили с това разширение го стартирайте Уиндоус "Гения" изчезна май а ? е сега остава да си го сложите в папка startup в windows-a и след всеки рестарт или включване на компа си ще натискате един ОК само ...

Съобщение до отсрещния комп. през Windows

Е ще го обясня с няколко изречения.
Първото което трябва да направите е да стартирате Messenger сервиза и на двата компютъра ... Как става това ли ? Влизате в папка c:\Windows\system32 и търсите service.exe стартирвате го там ще ви излязат много сервизи из между тях трябва да намерите тоя messenger и да го стартирате с дясното копче properties > auto > start
След като сте направили това на двата компютъра трябва да стртирате command от start>run> пишете cmd там в командния ред пишете net send <името на компа или ИП> <съобщение> . E това беше простичко.

Каквa e KeySpy програмта ?

Това е често използвана хакерска програмка за крадене на информация от вашия компютър. Какво прави тя? Слуша клавиатурни регистри .. абе всяко копче което натиснете .. Събраната информация я праща през определено време по електронна поща или я качва на фтп. Често ядрото се распространява в архив настроен след разархивиране да го стартира ... Няма да се притеснявате антивирусните програми го засичат , защитните стени също му спират обмена на информация. Е ако не знаете как да си конфигурирате уиндоуса за по голяма защита или използвате кракнати крадени антивирусни прогрмаи с много дупки в защитата може и да го пуснат ... Но яко не използвате вашия компютър за бизнес цели или обмен на важна поверителна информация няма какво да се притеснявате .. хакерчетата се блазнят от кредитни карти и пароли в и-бей пей пал и т.н. Но ако решите да използвате вашия компютър в тази бизнес насока прочетете повече в интернет как да се защитите от хакерски набези или потърсете в този блог за такава информация.

Компютърните вируси ? Що е то ?

Що е компютърният вирус
Компютърните вируси са фрагмент от програма, разработен и написан с цел неблагоприятно въздействие върху вашия компютър посредством изменение на начина му на работа без ваше знание или позволение. Изразено на технически език, те са сегмент на програмен код, който се имплантира в изпълнимите файлове и систематически се разпространява от един файл в друг. Компютърните вируси не се образуват от само себе си.
Те се пишат от хора и имат определена деструктивна цел. Обикновено вирусите изпълняват следните две функции:
* Разпространение от един файл в друг без вашето потвърждаване, т.е. саморепликация или размножаване.
* Внедряване на симптом или нарушение, предварително планирани от автора. Може да става дума за съсипване на хард диска, изменение на поведението на програми или просто за привеждане на компютъра в безпорядък.

Експертите наричат това "полезна работа на вируса", която може да бъде доброкачествена или злокачествена. Доброкачествените вируси не нанасят на поразените компютри реална вреда. Например те не се проявяват до определена дата, на която показват присъствието си със някакво съобщение.

За разлика от тях злокачествените вируси се мъчат да причинят вреда на компютъра гостоприемник. Понякога те правят това неволно вследствие лошо програмиране и груби грешки в кода на самия вирус. Злокачествените вируси са способни да изменят една или повече програми така, че те да престанат да работят по желания начин. Заразената програма може да започне внезапно да блокира или да записва информацията некоректно. Вирусът може също да променя информацията за директорийната структура в системната област на диска. Това пречи на откриването на дяловете или стартирането на едно или повече приложения, които не намират необходими за коректното им функциониране файлове. За съжаление преобладаващата част от вирусите са злокачествени, като най-гадните могат да повредят хард диска или да изтриват файлове.

Реална ли е опасността?
Широкото разпространение на вирусите слага началото на нова ера в историята на компютърната сигурност, в която тези, които не се съобразяват с правилата, се подлагат на голям риск. Взимайки под внимание нарастващия брой съобщения за опасност, както и множеството познати случаи на породени от компютърни вируси неприятности, трудно могат да бъдат разбрани представителите на компютърния бранш, които изказват мнение, че опасността от вирусите е преувеличена. По оценки на Националния информационен център за компютърни престъпления в Лос Анжелос американските предприятия губят поради несанкциониран достъп 550 милиона долара годишно, като в тях не влиза цената на загубеното за възстановяване на щетите време.

През последните няколко години много компании от списъка на Fortune започват да въвеждат специални правила за борба с компютърните вируси. В много случаи новите процедури предвиждат тестването на всички приложения, преди те да се инсталират на корпоративната мрежа, и ограничения на стартирането на софтуер от електронните табла с обяви или FTP сървъри. Практически никой, нито дори правителството, банката или полицията, не са застраховани срещу вируси.

Видове компютърни вируси
Компютърните вируси се разпространяват, прехвърляйки се от програма на програма или към boot секторите на дискета или харддиск. При изпълняване на заразен файл или стартиране на компютър с инфектиран boot сектор се изпълнява и самият вирус. Нерядко той се скрива в паметта, очаквайки поредното приложение, което може да порази, или възможност за достъп до следващия диск. Възможен ефект от действието на вирус е показването на съобщение в определен ден или изтриване на файлове, ако конкретен изпълним файл се стартира определен брой пъти.

* Файлови вируси: те се присъединяват към файловете *.COM или *.ЕХЕ, въпреки че в отделни случаи могат да заразят и файлове с разширения SYS, DRV, BIN, OVL или OVY. Вирусите записват своя код в тялото на изпълнимия файл така, че при стартиране на програмата да поемат управлението. Това е незабележимо за потребителя. След като свърши тъмното си дело, вирусът сканира локалните и мрежовите устройства в търсене на поредна жертва. В някои случаи програмите се заразяват, когато са отворени (например от командата на DOS DIR) или се инфектират всички файлове в директорията, от която е стартиран самият вирус (пряка инфекция).

Механизмът на разпространение на файловите вируси е много прост. Авторът му заразява някоя програма с него и я публикува на някой BBS, FTP сървър, web сайт, корпоративна или университетска мрежа. Подбират се атрактивни приложения: нови версии на популярни програми или игри. Аргументирайки се с факта, че така и така постоянно излизат нови и нови вируси, с които инсталираната антивирусна програма би могла и да не се справи, хората си спестяват теста и вирусите плъзват. Чисто теоретично, защита срещу този подход е след форматиране на диска на ниско ниво да се ползват само лицензирани програми и да се забрави за shareware и freeware, но това би изолирало потребителя от твърде много инструменти, без които не може. А дори да допуснем, че такъв компютър съществува, на него би трябвало никога да не се записва обработван на друга машина файл от MS Office, поради опасността от макровируси.

* Boot вируси: всеки хар ддиск и всяка дискета, без значение дали са системни или не, разполагат с т. нар. boot sector. В него се съдържа специфична информация за формата на устройството, записаните на него данни, както и малка програмка, зареждаща системните файлове на DOS или даваща съобщението за грешка "Non-system Disk or Disk Error", ако те не са налице. Именно тази програма е цел на boot вирусите. При изпълнението й вирусът попада в паметта и оттам на харддиска. Не забравяйте, че всеки магнитен носител има boot сектор, така че може да се заразите и от диск, съдържащ само данни (често срещан на практика случай).

* Комбинирани вируси: този тип вируси е съчетание от горните. Съчетаните вируси са едни от най-съвършените и най-опасните. Те заразяват както файлове, така и master boot record. Засега съчетаните вируси са относително рядко срещани, но броят им постоянно нараства.

* Полиморфни вируси: в процеса на заразяване вирусът записва във файла или системната област на диска уникална за себе си последователност от символи, наречена сигнатура. Тъй като един от най-често срещаните методи за откриване на вирус е по неговата сигнатура, авторите на вируси са стигнали до идеята да използват специални алгоритми за кодирането й с цел затрудняване на определянето на сигнатурата от страна на антивирусната програма. Когато вирусът поеме управлението, той първо разшифрова собствения си код. Тъй като този тип все пак съдържа константна шифроваща процедура, сигнатурата в крайна сметка може да се получи. По-сложната разновидност са полиморфните вируси, които мутират. При тях процедурата се променя всеки път и за определяне на сигнатурата са необходими съвременни антивирусни продукти.

* Макровируси: документите на офис пакетите съдържат не само текст и графика, но и макрокоманди, които фактически са програми на език, наподобяващ Basic. Вирусът ги променя или добавя нови. Механизмът на разпространение се основава на факта, че съществуват макрокоманди, изпълняващи се при отваряне на файла за редактиране или други операции. Авторът взима безобиден файл, например readme.doc, и записва в него няколко вирусни макрокоманди. Като отворите заразен файл, макрокомандите поемат управлението и могат да заразят и други документи.

* Stealth вируси: по време на тестовете си антивирусните програми четат файловете и системните области на устройствата, използвайки средствата на операционната система и BIOS. Множество вируси след активирането си оставят в оперативната памет специални модули, прихващащи обръщането на програмата към дисковата подсистема. Ако такъв модул забележи, че някое приложение се опитва да прочете заразен файл, той сменя в движение данните, все едно, че файлът е чист. Така вирусът остава незабелязан. Все пак начин за борба с този тип съществува. Необходимо е компютърът да се рестартира от чиста системна дискета и веднага да се стартира антивирусната програма. Така се изключва възможността в оперативната памет да попаднат stealth модулите. Има и антивирусни програми, откриващи stealth вирусите още при опита им да се маскират, но все пак методът със системна дискета е за препоръчване.

Повечето потребители са на мнение, че умеят да се предпазват от вируси. При всяко стартиране на компютъра им резидентно се зарежда някаква антивирусна програма. Те винаги тестват за вируси програмите, с които са се сдобили от познати или свалили от Интернет. И не рядко тези хора, без да имат вина за това, живеят в заблуждение, че машините им са чисти, докато скрилият се вирус не се активира и не съсипе резултатите от тяхната работа. Причините за това са няколко. Обикновено става дума за неправилно подбран или неактуализиран своевременно антивирусен софтуер. Разбира се, възможно е мутирал вирус да заблуди и най-добрата антивирусна програма.

Без съмнение основно оръжие в борбата с вирусите са антивирусните програми. Те позволяват откриването и отстраняването им. При наличието на толкова голям брой вируси изборът на оптимално приложение за борба с тях не е лек. Кое е най-доброто? Едва ли някой би се наел да отговори еднозначно на този въпрос. Възможен вариант е да се ползват всички, до които потребителят е успял да се добере, но така твърде много се увеличава времето за проверка. Така че изборът на конкретна програма трябва да бъде направен. За улеснение на избора е добре да сте осведомени за методите, използвани от различните програми, като не е задължително антивирусните програми да ползват всички методики.

Сканиране: най-разпространеният метод за търсене на вируси. То се заключава в претърсване за сигнатури на предварително открити вируси. Недостатък е на скенерите е невъзможността им да се справят със stealth вируси. За целта са необходими по-сложни алгоритми, включващи евристичен анализ на проверяваните програми. Освен това скенерите не могат да открият не съдържащ се в списъка им вирус. Тъй като нови вируси излизат всеки ден, сканиращите програми остаряват още в момента на появата си.

Евристичен анализ: той често се използва паралелно със сканирането за откриване на шифроващи се и полиморфни вируси. В много случаи евристичният анализ помага за откриване и на нови, неизвестни до момента вируси, въпреки че вероятно не би могъл да ги изчисти. Ако евристичен анализатор даде съобщение, че файл или boot сектор са заразени, трябва да се отнесете сериозно към този факт и да ги проверите основно с актуалните версии на антивирусните програми, с които разполагате.

Откриване на изменения: заразявайки компютъра, вирусът нанася промени: дописва кода си в заразения файл, изменя системните области на диска и т.н. Алгоритъмът се базира на откриване на такива промени. Антивирусната програма запомня характеристиките на невралгичните области и периодично ги проверява. Ако открие изменение, показва съобщение, че е възможно на компютъра да има вирус. Разбира се, изменението може да се дължи на надстройка на версията на операционната система или на факта, че някои програми записват в своя *.ЕХЕ файл данни.

Резидентни монитори: антивирусни програми, намиращи се постоянно в оперативната памет и проследяващи подозрителните действия на останалите приложения. Тези програми имат много недостатъци, например изобилие от дразнещи съобщения, повечето от които нямат нищо общо с вирусите. Обикновено потребителите ги изтърпяват само няколко минути, след което ги деактивират.

Най-добрата защита е нападението
Колкото по-рано започнете да се подготвяте срещу вирусната атака, толкова по-добре, въпреки че дори напреднали потребители и системни администратори подценяват важността на проблема. Едва когато вирус съсипе порядъчно количество информация, те са готови да дадат всичко, стига той да бъде отстранен, а информацията възстановена. Ще си спестите много нерви и средства, ако вземете навреме нужните предохранителни мерки. Освен избора на подходящ за вас антивирусен софтуер трябва да предприемете и някои други действия, които и без друго ще ви бъдат от полза.

Едно от първите неща е създаването на системна дискета. Подчертаваме, че това трябва да стане на гарантирано чист компютър. Добре е тя да съдържа драйвъри за някои устройства, например CD-ROM, както и инструменти за форматиране на диск (format), трансфер на операционната система (sys) и ремонт на файловата система (scandisk). Тя ще ви бъде полезна не само в случай на проблеми с вируси.

Периодично (и възможно по-често) проверявайте дали на компютъра ви са се появили вируси. Тествайте всички файлове, а не само изпълнимите. Заредете в autoexec.bat предпочитаната антивирусна програма. В случай на несигурност се консултирайте със специалист. Стартирайте компютъра от системна дискета, преди да отстранявате вирусите. Не използвайте Ctrl+Alt+Del, а Reset.

Уверете се, че сте стартирали от дискетата, а не от хард диска, тъй като съществуват вируси, ловко подменящи порядъка на устройство, от което се зарежда операционната система. Задължително проверявайте всички файлове, които възнамерявате да копирате на компютъра си. Внимавайте и с файловете, създадени от MS Office. Веднага след инсталацията му открийте файла normal.dot и го направете read only. Следете за нови версии на антивирусните програми или update на списъците им с вируси. Имайте предвид също, че голямата популярност на операционните системи на Microsoft е довела и до огромен брой вируси за тях, докато за OS/2, Unix/Linux вирусите са екзотика.

Сайт без реално ИП

Как да пусна сайт без реално ИП който де се вижда от всички в моята подмрежа и глобалната (Интернет)? Това е въпроса.

Ще го обясня с мрежата на БТК за останалите досвачици е същото с леки корекции.
Първото което трябва да направим е да си пренасочим порта 80 от рутера за БТК или сървъра на достачика през който излизате в глобалната мрежа, тъка де машинката която ви дава ип-то към външната мрежа интернет.За БТК това е вашия рутер и става по лесно защото си имате достъп до него с парола която е написана в договора ви.Ако сте си игубили договора можете да си изкарате нов в центровете на БТК или по телефона да ви дадат информация или директно да Ви пренасочат желания от вас порт или всичките към вашия компютър.Нямате си и идея как става това с пренасочването по добре се обадете на БТК. Тъка вече сте се обадили рестартирали сте си рутера и портовете са пренасочени. Какво остава ... ? Еми да си сложите apache ... или .. по добре използвайте xampp от http://sourceforge.net/projects/xampp/files/XAMPP Windows/xampp-win32-1.7.2.exe/download ако тоя линк не бачка вижте тук http://www.apachefriends.org/en/xampp-windows.html а обяснението как се инсталирва е на английски тук http://www.apachefriends.org/en/xampp-windows.html#522 е ако не разбирате можете да пишете коментари аз ще ви обясня. Е така след като сте направили всичко това остава да се преборим с това постоянно променящо се ИП за да може да му сложим домейн. Е ние не можем да се преборим но ще ползваме динамичен ДНС какво ще рече това .. една програмка която следи кога се смоня вашето ИП и го ъпдейтва в ДНС сервера да се знае че на този домейн отговаря вече друго ИП можете да прочетете повече в официалния им сайт http://www.no-ip.com/ Трябва да се регистрирате съшо и да истеглите тяхната програмка http://www.no-ip.com/downloads.php .

Е най важната информация ви я дадох отгоре отгоре ... ако имате въпроси по задълбочено можете да питате ... За останалите доставчици е същото само да има кои д ави пренасочи нужнит епортове .. а и не забваряйте .. не сам сайт можете да си пуснете по този начин например и сървър на контрата като си пренасочите порт 27015
бе всичко ако им знаете портовете или ако не пренасочете си всики портове кум вашия комп[от]